ЗА ПАРКА / ФЛОРА

Гори

Първото лесоустройство на горите в района датира от 1890 година,а първите залесявания започват през 1925 – 1935 години.

Съгласно разпределението на площта на горите, ливадите и пасищата в природния парк площта на горите възлиза на 16370,0 ха. В нея е включена и територията на резерват “Риломанастирска гора” (3665,7 ха). Съгласно последното лесоустройство извършено от Агролеспроект ЕООД през 2000 г., площта на горите в Парка е 12704,3 ха (без да се включва резервата).

Средната възраст на горите е 99 години с общ запас 1965140 куб.м и годишен прираст 21354 куб.м.

Видовия състав е изключително богат като най голяма е площта на горите от бук- 21,6%, клек-17,4%, смърч-16,7%, б.бор-14,6% и обширни площи от ела, б.мура, з.дъб, бреза и в по-малка степен-трепетлика, елша, явор, череша, офика, липа, бряст, ясен, леска, тис и др.
Висши растения

Общият брой на установените висши растения на територията на природния парк е 1400 вида,което представлява 38,88% от висшата флора на България. В “Червената книга на България” том 1 са вписани 49 вида растения с различна степен на уязвимост – от тях реликти са 11 вида (9 глациални и 2 вида терциерни), български ендемити 8, балкански ендемити 8. В Европейския списък на редките, застрашени и ендемични растения са вписани 8 от тези видове – рилски ревен, божествена иглика, янкиев лопен, планинско подрумиче, кернерова метличина, трансилванска камбана и сив див тютюн.

Най-богати на видове са иглолистния и субалпийския пояс, където се намират 1000 - 1200 вида. С най-голямо видово богатство се очертават високите части на резервата Риломанастирска гора, долините на река Илийна, река Радовичка и Рилска (Тиха Рила), както и подножието на връх Калин, над с. Пастра. Най-беден на видове е алпийският безлесен пояс, където се срещат 250 - 300 вида.

В ПП “Рилски манастир” са установени 164 вида мъхове, които са 58% от известните досега за Рила планина. Най-голямо количество мъхове се установява край и в реките Рилска и Илийна и многобройните им притоци, образуващи на места разливи и подхранващи с влага замочурените ливади и торфищата.

На територията на ПП “Рилски манастир” са установени 203 вида лечебни растения, чието събиране представлява търговски и личен интерес. Общият им брой представлява 28% от използваните в официалната и народна медицина видове. С най-голямо видово разнообразие от лечебни растения (до 100 вида) се характеризират района на река Илийна в съобществата на бялата елша, района на връх Калин над Пастра, включващ иглолистни и широколистни гори и високопланинската крайпоточна зона на Белия улей и Отчова река в резерват “Риломанастирска гора”. Сравнително по-слабо видово разнообразие от лечебни растения (между 20 и 40 вида) има в иглолистните и букови гори от районите на Тиха Рила, Радовичка река, Мраморец (Мермера) и Сухото езеро. Най-слабо е разнообразието от лечебни растения в алпийския и субалпийски пояси.