ЗА ПАРКА
ФАУНА
Биоразнообразие
Безгръбначни животни. Установеният брой безгръбначни животни на територията на ПП “Рилски манастир” е около 2 600 вида.
Гръбначни животни. През последните 30 г. в Парка са установени 202 вида гръбначни животни: 5 вида риби, 11 вида земноводни, 12 вида влечуги, 122 вида птици и 52 вида бозайници. 44 вида от гръбначните животни са включени в “Червената книга на България” том 2. Сред тях са алпийски тритон, жаба дървесница, златка, скален орел и др. Гръбначните животни, защитени със Закона за опазване на биологичното разнообразие, са 139 вида.
Птици. В ПП “Рилски манастир” са установени 122 вида птици, или 30,1% от всички установени видове от орнитофауната на България. Сред тях са белоглавият лешояд и картала, царският орел и малкият орел.
Бозайници. Общият брой на видовете бозайници в Парка е 52, които попадат в три основни групи – прилепи, дребни бозайници и едри бозайници.
Прилепи (Chiroptera) – Досега на територията на Парка са установени 15 вида прилепи, което е 50% от общия брой на видовете им в страната и 45% от този в Европа. Най-богат на видове е резерват “Риломанастирска гора”, на територията на който обитават 9 вида, 5 от които са световно застрашени.
Дребни бозайници – Повечето от установените...
Биоразнообразие
Безгръбначни животни. Установеният брой безгръбначни животни на територията на ПП “Рилски манастир” е около 2 600 вида.
Гръбначни животни. През последните 30 г. в Парка са установени 202 вида гръбначни животни: 5 вида риби, 11 вида земноводни, 12 вида влечуги, 122 вида птици и 52 вида бозайници. 44 вида от гръбначните животни са включени в “Червената книга на България” том 2. Сред тях са алпийски тритон, жаба дървесница, златка, скален орел и др. Гръбначните животни, защитени със Закона за опазване на биологичното разнообразие, са 139 вида.
Птици. В ПП “Рилски манастир” са установени 122 вида птици, или 30,1% от всички установени видове от орнитофауната на България. Сред тях са белоглавият лешояд и картала, царският орел и малкият орел.
Бозайници. Общият брой на видовете бозайници в Парка е 52, които попадат в три основни групи – прилепи, дребни бозайници и едри бозайници.
Прилепи (Chiroptera) – Досега на територията на Парка са установени 15 вида прилепи, което е 50% от общия брой на видовете им в страната и 45% от този в Европа. Най-богат на видове е резерват “Риломанастирска гора”, на територията на който обитават 9 вида, 5 от които са световно застрашени.
Дребни бозайници – Повечето от установените...
НАСЛЕДСТВО
Културно-историческото наследство
Културно-историческото наследство на територията на ПП “Рилски манастир” е огромно. В подстъпите на Парка се намира гр. Рила. Тук може да се види една от най-старите черкви в района – “Св. Архангел Михаил”, която е обявена за национален паметник на културата и в момента е в реставрация. В Рила може да се види и архитектурно-историческият комплекс Бабинска махала, който представлява ансамбъл от запазени къщи – паметници на културата с местно значение. В гр. Рила може да бъде посетена и действащата в момента черква “Св. Никола”, където се намира дърворезбован владишки трон, направен от Алекси Рилец.
В сърцето на Парка се намира най-значимият паметник на българската култура и духовност – Рилски манастир. Той е основан през 10 век от новата ера (927-941 г.) от отшелника Иван от с. Скрино, наречен по-късно Рилски. От 10 до 14 век манастирът се е намирал на 3 км североизточно от днешната сграда. Бил е построен около естествена пещера, в която е живял Иван Рилски. През 1335 г. Феодалът Хрельо Драговола построил манастирските сгради на естествено укрепената тераса между реките Рилска и Друшльовица. Хрельовата кула (1340 г.) е най-старата сграда в манастира, запазена и до днес. Съвременният архитектурен облик на манастира е рожба на 19 век. В...
Културно-историческото наследство
Културно-историческото наследство на територията на ПП “Рилски манастир” е огромно. В подстъпите на Парка се намира гр. Рила. Тук може да се види една от най-старите черкви в района – “Св. Архангел Михаил”, която е обявена за национален паметник на културата и в момента е в реставрация. В Рила може да се види и архитектурно-историческият комплекс Бабинска махала, който представлява ансамбъл от запазени къщи – паметници на културата с местно значение. В гр. Рила може да бъде посетена и действащата в момента черква “Св. Никола”, където се намира дърворезбован владишки трон, направен от Алекси Рилец.
В сърцето на Парка се намира най-значимият паметник на българската култура и духовност – Рилски манастир. Той е основан през 10 век от новата ера (927-941 г.) от отшелника Иван от с. Скрино, наречен по-късно Рилски. От 10 до 14 век манастирът се е намирал на 3 км североизточно от днешната сграда. Бил е построен около естествена пещера, в която е живял Иван Рилски. През 1335 г. Феодалът Хрельо Драговола построил манастирските сгради на естествено укрепената тераса между реките Рилска и Друшльовица. Хрельовата кула (1340 г.) е най-старата сграда в манастира, запазена и до днес. Съвременният архитектурен облик на манастира е рожба на 19 век. В...