ФЛОРА

Гори

Първото лесоустройство на горите в района датира от 1890 година,а първите залесявания започват през 1925 – 1935 години.

Съгласно разпределението на площта на горите, ливадите и пасищата в природния парк площта на горите възлиза на 16370,0 ха. В нея е включена и територията на резерват “Риломанастирска гора” (3665,7 ха). Съгласно последното лесоустройство извършено от Агролеспроект ЕООД през 2000 г., площта на горите в Парка е 12704,3 ха (без да се включва резервата).

Средната възраст на горите е 99 години с общ запас 1965140 куб.м и годишен прираст 21354 куб.м.

Видовия състав е изключително богат като най голяма е площта на горите от бук- 21,6%, клек-17,4%, смърч-16,7%, б.бор-14,6% и обширни площи от ела, б.мура, з.дъб, бреза и в по-малка степен-трепетлика, елша, явор, череша, офика, липа, бряст, ясен, леска, тис и др.
Висши растения

Общият брой на установените висши растения на територията на природния парк е 1400 вида,което представлява 38,88% от висшата флора на България. В “Червената книга на България” том 1 са вписани 49 вида растения с различна степен на уязвимост – от тях реликти са 11 вида (9 глациални и 2 вида терциерни), български ендемити 8, балкански ендемити 8. В Европейския списък на редките, застрашени...

ФАУНА

Биоразнообразие

Безгръбначни животни. Установеният брой безгръбначни животни на територията на ПП “Рилски манастир” е около 2 600 вида.

Гръбначни животни. През последните 30 г. в Парка са установени 202 вида гръбначни животни: 5 вида риби, 11 вида земноводни, 12 вида влечуги, 122 вида птици и 52 вида бозайници. 44 вида от гръбначните животни са включени в “Червената книга на България” том 2. Сред тях са алпийски тритон, жаба дървесница,  златка, скален орел и др. Гръбначните животни, защитени със Закона за опазване на биологичното разнообразие, са 139 вида.

Птици. В ПП “Рилски манастир” са установени 122 вида птици, или 30,1% от всички установени видове от орнитофауната на България. Сред тях са белоглавият лешояд и картала, царският орел и малкият орел.

Бозайници. Общият брой на видовете бозайници в Парка е 52, които попадат в три основни групи – прилепи, дребни бозайници и едри бозайници.

Прилепи (Chiroptera) – Досега на територията на Парка са установени 15 вида прилепи, което е 50% от общия брой на видовете им в страната и 45% от този в Европа. Най-богат на видове е резерват “Риломанастирска гора”, на територията на който обитават 9 вида, 5 от които са световно застрашени.
Дребни бозайници – Повечето от установените...

НАСЛЕДСТВО

Културно-историческото наследство

Културно-историческото наследство на територията на ПП “Рилски манастир” е огромно. В подстъпите на Парка се намира  гр. Рила. Тук може да се види една от най-старите черкви в района – “Св. Архангел Михаил”, която е обявена за национален паметник на културата и в момента е в реставрация. В Рила може да се види и архитектурно-историческият комплекс Бабинска махала, който представлява ансамбъл от запазени къщи – паметници на културата с местно значение. В гр. Рила може да бъде посетена и действащата в момента черква “Св. Никола”, където се намира дърворезбован владишки трон, направен от Алекси Рилец.

В сърцето на Парка  се намира най-значимият паметник на българската култура и духовност – Рилски манастир. Той е основан през 10 век от новата ера (927-941 г.) от отшелника Иван от с. Скрино, наречен по-късно Рилски. От 10 до 14 век манастирът се е намирал на 3 км североизточно от днешната сграда. Бил е построен около естествена пещера, в която е живял Иван Рилски. През 1335 г. Феодалът Хрельо Драговола построил манастирските сгради на естествено укрепената тераса между реките Рилска и Друшльовица. Хрельовата кула (1340 г.)  е най-старата сграда в манастира, запазена и до днес. Съвременният архитектурен облик на манастира е рожба на 19 век. В...