Природен парк Рилски манастир Дирекция на Природен парк „Рилски манастир”
НОВИНИ / Отбелязваме деня на туризма

27/08/2022 |
Отбелязваме деня на туризма

Днес отбелязваме Деня на туризма. За рождена дата на организирания туризъм в България се приема датата 27 август, защото през 1895 година по инициатива на писателя Алеко Константинов 300 души изкачват Черни връх.
В тази връзка ви предлагаме една идея за вашата лятна разходка в Природен парк „Рилски манастир“, която ще ви отнеме не повече от час и половина, два в едната посока планински преход, в края на който ще можете да се насладите на феномена Сухото езеро. То е известно с това, че в края на лятото скрива водите си (пресъхва) и по-късно в края на есента възстановява обема на водите си. При топенето на снеговете е най-пълноводно. Езерото няма видим повърхностен отток. Водите му се филтрират през моренния вал разположен покрай западния му бряг и дават началото на буен поток, който се влива отдясно в река Рилска.
Маршрутът е наречен още ботанически и неговото начало започва от местността Кирилова поляна, която се намира на 1500 м.н.в.в подножието на изправилите гордо снага върхове: Елени връх, Орловец, Иглата / най- непристъпният връх в Рила планина /, Двуглав и Злият зъб.
Пътеката е обозначена с маркировка – зелена боя, ограничена с бели ивици.
Първите 500 м след началната точка маршрута преминава през гора, където могат да се видят дървесни видове: ела, смърч, бял бор, бреза, бук, офика,явор и др.
След 30 минутен преход, навлизайки в местността „Кърколиците” може да отдъхнем на направените от Дирекцията на Природния парк пейки.
От най-високата точка в района м. Купените може да се види сгушения в гората Рилски манастир.
В стелещите се хвойни се виждат красивите жълти цветове на планинския крем /Lilium jankae/. Видът е включен в Червената книга на РБългария като рядък вид, балкански ендемит и е под закрила на Закона за биологичното разнообразие.
Напускайки сянката на вековните дървета и преминавайки през обрасла в буйни треви поляна показва, че ни дели съвсем малко разстояние от долината на Сухото езеро. Краткия отдих ни позволява да разгледаме „естествената градина на парка" пълна с багри на цветове, и богата на видове. Това е естествено местообитание на очиболеца /Potentilla sp./, теменугата /Viola sp./, шапичето /Alchemilla sp./,чемериката /Veratrum sp./, лапада /Rumex sp./, омайничето /Geum sp./, равнеца /Alchemilla sp./, лютичето /Ranunculus sp./ и др. С ярките си цветове и аромат, горските малини и ягоди привличат погледа ви по пътеката.
Така незабелязано след изкачване на малкото възвишение ние заставаме пред Сухото езеро - края на нашето пътешествие в градината на Природен парк „Рилски манастир”. Вляво от нас е бляскавия водопад, чиито води се захранват от Поповокапските езера.
Оформената пътека в ляво на Сухото езеро и под водопада продължава към местността Кобилино бранище, а от там може да се отправите към Мальовица, Трещеник или друго избрано от вас място.
Приятна разходка!